Търсене
  • Магдалена Дойчинова

Сънят на новороденото

Колко спи и колко будно време има едно бебе през първия си месец? Може ли новороденото да се разглези? Кое успокоява бебето най-много през тoзи период и как родителите да се справят с грижите за малкия човек? Отговорите вижте в статията.


Под „новородено“ се има предвид бебето през първите му 28 дена след раждането. Този период е много емоционален, както за родителите, така и за детето. Някои психоаналитици твърдят, че бебето подсъзнателно помни раждането си и, че то е травматично събитие за него. Дали това е така или не, може само да се хипотезира, но едно е сигурно- малкият човек започва съществуването си в коренно различна от предходната среда. Всички системи на организма се пренастройват и бебето вече започва да се бори за оцеляването си, благодарение на първичните си рефлекси и на грижата на околните. То започва да комуникира нуждите си от глад, сън, топлина, за да бъдат те удовлетворени. До преди това, бебето е получавало всичко без усилия- кислородът, хранителните вещества и топлината на утробата са били там, на негово разположение и не е трябвало да сигнализира за тях.

Преди да кажа още общи неща, касаещи новородените, първо е важно да се вземе предвид това, че едно бебе може да се роди в термин (или дори след него), но може и да е недоносено. Тогава отново говорим за новородено, но то има по-различни нужни и поведение от доносените деца през първия месец.


За доносените бебета


Роденото в или около термин бебе обикновено се ражда сравнително готово за условията в новата среда. Рефлексите му са вече добре развити още от утробата и то има умението да комуникира с околните. Когато е гладно например, доносеното бебе започва да върти глава с отворена уста в опит да достигне до източника на храна. Когато му се спи, то започва да се прозява или просто спира да бъде толкова „активно“, колкото е било преди това. Родителите на тези деца в повечето случаи лесно и бързо разпознават сигналите на детето и знаят как да откликнат на тях.

Родените в термин бебета обикновено могат да будуват до около 50-60 минути между дремките си през деня. Това не означава, че всеки отрязък от време, в който бебето е будно, то ще може да издържа будно по един час преди сън. Понякога то ще будува по 30- минути, а друг път- по повече. Тук важни са също нагласата и очакванията на родителите. Ако майката смята, че бебето само ще „спи и яде“ и прекарва безкрайни опити в това да приспи бебето си, то тогава тези разминавания между реалността и представите могат да доведат до други трудности като проблеми със съня на детето, следродилна депресия при майката и т.н. Затова е добре повече настоящи и бъдещи родители да бъдат информирани своевременно за това, което им предстои. Доносените бебета също така спят по около 16 до 19 часа на денонощие, което е голям период от време, прекаран в сън, но още веднъж потвърждава това, че дори и най-малките бебета будуват и изучават света.


Недоносените бебета будуват по-малко и съответно спят повече. Какво значи това?

Няма точни цифри, които биха могли да опишат нуждата от сън на едно недоносено новородено, тъй като неговите потребности са пряко свързани с коригираната му възраст и с теглото му. Коригирана възраст е тази, на която реално отговаря бебето в даден момент и тя се изчислява спрямо термина на раждане, а не рождената дата. Например ако едно бебе се роди в 30-та гестационна седмица, то неговото развитие и нужди ще отговарят на тази седмица в момента на раждане, а не на тези на едно доносено новородено. Когато измине месец от раждането му, същото това бебе ще е на коригирана възраст 34-та гестационна седмица, а не един месец. Следователно не може да се очаква, че това бебе ще може да будува по 50 минути между дремкките си. За него може дори 30 минути да са много понякога. Колкото по-рано е родено едно бебе, толкова повече спи и толкова по-малко будно време има то.


Друга важна характеристика на недоносените бебета е това, че техният сън е предимно лек. Когато едно новородено бебе спи, то често прави гримаси с лицето си, движи очите си, потрепва с ръце и крака. Всички тези движения са породени от все още незрялата нервна система и от физиологията на съня на бебето. И тук колкото по-рано и малко е родено едно бебе, през толкова повече лек сън преминава то, за сметка на спокойния такъв. Изследване от 1999г. открива, че продължителността на спокойния/бавен сън се увеличава с възрастта. А обзор на литературата по темата от 2016 година потвърждава подобни открития:

  • Доносените деца спят между 16 и 18 часа, от които 50% са в състояние на бърз/лек сън

  • При недоносените този процент е по-висок- 70-80%

  • Едва към 6-ти месец лекият сън намалява до 30%

  • Чак към 5-годишна възраст този процент достига нивото на възрастен човек (20-25%).

Съществува хипотеза, която твърди, че бързият сън стимулира мозъка визуално и по този начин създава нови нервни връзки, с които се развиват и сетивата и движенията на бебето. Тази теория обяснява защо по-рано родените бебета спят по-леко от доносените новородени. Те имат да изминат още по-дълъг път от развитието на нервната си система.


Какво значи лекият сън за родителите?

Когато един нов родител види, че бебето му започва да мърда и проплаква на сън, инстинктивно може да избърза да го вдигне, мислейки, че то е вече будно. Така често се стига до прекъсване на цикъла на съня на бебето, което просто е преминавало през поредните етапи на лек сън. Но „проплаква“, не означава „плаче“. Ако бебето се събуди плачейки, това би следвало да е ясен знак, че то има нужда от възрастния или пък от храна например. Поведението, което е нормално по време на леките фази на съня е бебето за малко и леко да примрънка, да отвори и затвори очи, да започне да движи очите си, да отваря и затваря длани, да прави различни лицеви изражения т.н.


Потребностите на новородените


Дали едно бебе е родено в термин или не, не е от значение за други фактори, свързани със съня, а именно:

  1. Начинът на приспиване

  2. Обстановката за сън

Може би поне половината от вас (вероятно и много повече) са чували съвети от сорта на „не го учи да спи на ръце“, „не я гушкай, после няма да иска в леглото си“ и други подобни. Както вече споменах в началото, за новороденото външният свят е нов и много различен от това, което то е свикнало да усеща.


Новородените имат нужда от тесен физически контакт. Той им помага да се чувстват сигурни и да усещат топлината, с която също са свикнали да живеят. Има изследвания, които дори откриват връзка между по-бързото физическо израстване и наддаване на тегло при недоносените бебета и по-честият телесен контакт с майката.


През този първи месец (а и не само) е нормално бебето да заспива сучейки, защото тези движения са много изморителни за него. То вече трябва да полага големи усилия, за да си набави необходимите му хранителни вещества. Тук отново по-малките бебета биха се затруднили повече от родените в термин новородени (или от връстниците си с по-високо телесно тегло). Съответно недоносените деца по-често ще заспиват по време на хранене, ще имат нужда от по-често предлагане на храна и ще ядат по-малко количество на един път. Със сигурност обаче заспиването по време на хранене тук не означава „силна асоциация за сън“. Напълно нормално и очаквано е това да се случва и предстоят още поне няколко месеца преди родителите да могат да кажат, че детето им не може да заспи по други начини. Също толкова естествено е и новороденото да се буди често за храна вечер. То все още няма изграден режим, няма зрял биологичен часовник, за него денят и нощта са едно (можете да прочетете още по темата в статията ми „Стриктен режим по часове или ритъм на сън“). Новороденото има малък стомах и има нужда от чести хранения дори в тъмните часове на денонощието.


Обстановката също е от значение за някои новородени. Съществува едно старо вярване, че бебетата трябва да бъдат учени да спят в шумна среда. В противен случай, според тези хора, бебето няма да е способно да спи по друг начин и ще се налага да му се подсигурява напълно тиха среда и занапред. Това може да е вярно, но причината със сигурност няма да е в начина, по който бебето е спало до този момент или в това, че „е научено да спи на тихо“. Има деца, които са по-чувствителни от другите. Сънят на тези деца би могъл да се наруши дори от етикетчето на пижамата или пък от нейната материя. За тези деца обстановката и тишината са важни, защото и най-малкото смущение в средата ще дразни сетивата им. Има и много други деца, които въпреки светлината вечер, ремонтът на комшиите и др., ще спят спокойно и ще се чувстват добре. Повечето новородени са от втория тип деца. И това е така, защото още от утробата бебето е свикнало да чува всякакви звуци, да усеща движение по време на сън и тези фактори за него са естествени елементи от средата. Но чувствителните деца ще покажат темперамента си още от този ранен етап. Затова някои бебета „ще свикнат на тихо“ и ще го очакват, за да спят добре, а за други шумът няма да е пречка.


Трудностите на първия месец


Целият първи месец е сериозно изпитание за малкия човек. От една страна физиологично се случват много промени с тялото му, а от друга страна бебето започва активно да развива и психичния си живот. Това е ключово време за изграждане на доверителна връзка между родител и дете. Това е времето, за което бебето вече ще знае дали може да разчита на грижите на околните или не. Ще започне да развива комуникацията си с тях и тъй като тя е двустранен процес, колкото по-бързо откликва родителят на потребностите на бебето, толкова по-бързо и то ще се научи да общува ясно със заобикалящите го хора.


Една от основните трудности, за която родителите чуват много, но въпреки това остават неподготвени, е безпокойството, произтичащо от коликите. Те също са естествен физиологичен процес, но е много важно родителите да останат отговорни и наблюдателни към ситуацията. Ако едно дете плаче винаги и само преди сън например, твърде вероятно е да не става въпрос за колики, колкото е нормален феномен да са те (можете да прочетете повече в статията ми за регресиите в съня). Ако обаче детето има спонтанни изблици на безпокойство и плач, придружени от свиване на крачетата и почервеняване на лицето, тогава може би наистина бебето изпитва физически дискомфорт. Независимо от какво е породен той, този дискомфорт трябва да бъде облекчен и на бебето трябва да му бъде помогнато. Няма новородено, което да знае само как да се справи с болката, умората и превъзбудата. В тези ситуации е важно родителят да помага както може, но и да не се отказва от това да анализира причината зад безпокойството, за да знае какво може да промени в дългосрочен план.


Добрата новина е, че този първи месец от живота на бебето не е придружен от скокове в растежа. Първият такъв период, който се бележи с много нови умения и промени у детето идва чак след края на тези 28 дена. Изключение от това правило са преносените бебета. Тъй като те са родени след датата на термина си, най-вероятно те ще се сблъскат с първия си растежен скок още в края на първия месец. Тогава родителите ще забележат, че бебето им вече обръща внимание на повече неща, започва да фокусира все по-добре, започва да показва предпочитания и да будува по-дълго време. Сензитивността на родителите е ключова в подобни трудни периоди от развитието на бебето, което ще продължава да индикира за променящите му се нужди и ще очаква те да бъдат удовлетворени.


Какво помага през тези 28 дена?

  • Гушкане в топлите прегръдки на мама и тати

  • Повиване

  • Бял шум

  • Люлеене

  • Сучене

Опитвали ли сте се да си представите света на бебето в утробата? Ако се замислите малко над това, ще осъзнаете, че през цялото време, докато бебето ви е било там, то е било на едно много тясно, но топло пространство. Движенията му са били оскъдни, поради липсата на простор. За сметка на това, бебето е можело лесно да стигне до палеца си в тази среда и само да задоволява потребността си от сучене (нещо често срещано по време на ехограф през бременността). Докато майката се е разхождала, чистила е, готвила е... бебето се е поклащало ритмично вътре и тези люлеещи се движения са били много естествени и приятни за него. А през цялото време фонът е бил на течащата по кръвоносните съдове на майката кръв, която създава така наречения „бял шум“. Ето защо топлите прегръдки, тясното пространство на пелените, монотонните звуци, люлеенето и сученето успокояват бебето и след раждането му. Новороденото не може да бъде разглезено и не може да формира силни асоциации, които да не могат да бъдат променени лесно тогава, когато това вече е необходимо. Новороденото има нужда от подкрепа, за да развие сигурност и доверие в хората и света. Ако изпитвате затруднения със съня и разбирането на потребностите на вашето бебе, не се колебайте да се свържете с мен и да научите как да се справите с този емоционален и пълен с промени за всички период.