Търсене
  • Магдалена Дойчинова

Регресиите в съня- какво, кога и как?

"Какво може да наруши съня на детето?" Какво е регресия в съня?", "Кога има такава?", "Какво да правим по време на и след нея?"


Удивително е колко много хора използват думи като „регресия“ и „скок в растежа“ и колко малко са тези, които истински разбират тяхното значение. Когато се сблъскваме с някакъв проблем, най-естественото нещо е първо да намерим причината за него. Само така ще можем да го отстраним. Но има два източника на търсене- външни и вътрешни. Когато някой каже „детето ми не спи, защото преминава през скок в растежа“, остава спокоен, защото знае, че това е етап и той ще отмине. Когато обаче си каже „детето ми не спи, защото има нужда от някаква помощ и не може да се отпусне без нея“, тогава вече започва да търси начини за справяне (само ако иска промяна). Затова тук ще внеса малко яснота относно различните причини за проблеми със съня.

Кои обстоятелства могат да влошат съня на детето?


Когато говорим за точно определени периоди от време, в които сънят на детето може да се наруши (но не е задължително това да се случи), това обикновено са скоковете в растежа. Те протичат в почти едно и също време за всички деца спрямо техния термин на раждане (а не рождена дата!), но външното им отражение може да е различно при всяко дете. Някои бебета например искат да сучат много по-често, други отказват да се хранят; някои търсят постоянна близост, а други са просто в лошо настроение. И все пак не е задължително сънят да страда в тази ситуация. Да, може да е необходима повече помощ при заспиването или пък то да отнема повече време, но пък има и много други деца, които въпреки всичко ще запазят желанието за сън и ще се отпускат лесно (особено ако имат умението да заспиват сравнително самостоятелно или просто имат добро отношение към съня и това ги успокоява).

Скоковете в растежа са тези периоди от развитието на детето, през които то трупа нови ментални умения. Психическият му живот се развива и то започва да разбира много повече неща за света около него и за отношенията му с хората в този свят. Има и моторни постижения, разбира се, които характеризират тези етапи, но тук не говорим за това кога детето е започнало да лази например. Някои деца започват да лазят на 6 месеца, други на 8 месеца, а някои така и не се научават да лазят. Но всички те преминават през скоковете в развитието в сравнително еднакви периоди от време. А тези скокове са цели 10 до навършване на година и половина.

Двигателните умения също биха могли да нарушат съня на детето, но това отново не е задължително да се случи. Говорим за нови умения като преобръщане от корем по гръб или от гръб по корем, пълзене, лазене, сядане, изправяне, ходене, както и появата на първите думи. Всички тези постижения са много значими не само за родителите, но и за самото дете. Тялото му го кара да ги практикува постоянно- включително и на сън. Но ако едно дете е достатъчно активно през деня и е подпомогнато в усвояването и усъвършенстването на тези свои умения, тогава те могат изобщо да не доведат до регресия в съня. Въпреки всичките си емоции и новости, детето може все още да спи спокойно и непробудно и да не се събужда в опити да практикува тези движения.

Зъбите... любима моя тема, начело с коликите. Самата аз като родител на дете с много неспокоен сън в началото вярвах, че произходът му се корени в силните колики и появата на първите зъби. До някъде може би съм била права, но не изцяло. Едва след като отстраних други причини за накъсания нощен сън, видях и осъзнах, че не е задължително пробиването на зъбите да наруши толкова значително съня на детето. Никненето на зъбите е физически дискомфорт разбира се, но е важно да знаем кога на практика той е виновникът за липсата на сън. Появата на един зъб е дълъг процес, който започва още много преди родителите да забележат бялото му връхче. Първо венецът е набъбнал и сърби, а няколко седмици или дори месеци след това успява да пробие през венеца. Ако този постоянен дискомфорт, виновник за честото чешене на венците в какви ли не предмети, беше виновен за липсата на сън при детето, то тогава можехме спокойно да кажем, че никое дете на възраст между 2/3 (обикновено още от тогава започва подготовката по никненето на зъбите) и 24 месеца не би могло да спи непробудно и пълноценно. Но на практика това не е така. В по-болезнени периоди като набъбването на венеца и самото пробиване на даден зъб наистина можем да очакваме много смущения в съня на детето. То може да търси да суче по сто пъти на нощ, може да иска биберона да е постоянно в устата му или пък да е през цялото време в прегръдките на мама и да плаче при всеки опит за отделяне. Но тези периоди обикновено траят по около седмица, две. Ако този процес продължи по-дълго време, месец/два..., тогава вече със сигурност не говорим за проблеми със съня с произход никнене на зъби. Или поне не само! Друг важен критерий за разграничаване на този фактор от други причини за проблеми със съня е поведението на детето през деня. Едно дете със силен физически дискомфорт от появата на първите зъбчета ще се чувства еднакво зле и през деня и през нощта. Ако детето е спокойно, щастливо и готово за игра през деня, но през нощта се буди непрестанно, тогава отново най-вероятно говорим за други причини. Същото правило важи и при скоковете в развитието, както и болести например.

Подобен е и казусът с коликите. Спорно е дори сред специалистите до колко коликите причиняват дискомфорт или болка на самото дете, тъй като няма как да се поставим на негово място и да знаем това. Затова съществува правило, че колики има тогава, когато детето плаче по 3 часа на ден, поне 3 пъти в седмицата, в продължение на поне 3 седмици... или че те продължават до 3-4 месец най-късно и са придружени от външни забележими белези като свиване на крачетата, почервеняване, изпускане на газове и др. Ако обаче детето е превъзбудено, било е в много шумна и емоционална среда, пропуснало е дрямка, било е гладно и т.н. и съответно плаче като ответна реакция, тогава все още ли ще наричаме това колики?! Моето лично мнение е, че можем да говорим за колики тогава, когато всички останали фактори за безспокойство не са на лице- детето е спало достатъчно, не е будувало прекалено много, не е било емоционално изтощено, нахранено е и общува спокойно със заобикалящата го среда, но въпреки това изведнъж се свива, почервенява и започва да плаче. Това вече са колики. И да, те могат да нарушат съня на детето, но само тогава, когато няма и други допринасящи за това фактори. В противен случай говорим за оправдание зад неразбирането на нуждите на бебето. Отварям скоба, че с това изречение не искам да обидя никого. Аз самата силно вярвах, че детето ми изпитва непосилни болки/дискомфорт и всичко останало, което може да си представи един родител на малко и постоянно ревящо бебе. Затова сме ние, специалистите, за да внесем яснота кога какво да направим, за да си подсигурим спокойни деца и никой не трябва да се чувства виновен, че не е разбрал нещо или че е пропуснал друг важен фактор в ежедневието на детето.

Какво означава терминът "регресия в съня"?


Думата „регресия“ в буквален превод означава „движение назад“. И регресията е точно това- от самостоятелно заспиване детето започва да търси помощ, от напълно непробуден нощен сън детето започва да става по няколко пъти и да търси мама например, от нормални дремки детето започва да спи само за по 30мин. и т.н. Аз тук не бих се съгласила с някои специалисти, които твърдят, че регресията е всъщност прогрес. Това изказване важи с пълна сила за скоковете в растежа например. Детето започва да накъсва съня си, защото преминава през труден етап, но този труден етап го развива и го обогатява. Само че след скока в растежа очакваме детето да се възвърне към обичайните си навици и например отново да заспива самостоятелно или пък отново да спи нормални дълги дремки и да не стига до регресия.


Ако това не се случи- тогава вече говорим за "регресия в съня". Детето е имало определени умения, но след труден период или неразбиране на променящите му се нужди от сън и будуване например, то се връща към стари навици или създава нови такива, които пречат на качествения му сън (вероятно и на този на родителите). Коликите, зъбите, скоковете, новите умения, прехода към по-малко дремки, премахването на биберона, болести и инфекции и т.н.- всички те могат да доведат до регресия в съня, но може и да не го направят. Може въпреки дискомфорта и новостите, през които детето преминава, това да не даде отражение на начина му на заспиване или на качеството на съня му. А може и след кратък период на регрес, детето лесно и бързо да се върне към обичайния си режим и отново да не стига до регресия на съня в дългосрочен план. Това наричаме труден период, а не регресия.

Кога всъщност има регресия?

Единственият път, в който аз бих нарекла проблемите със съня „регресия в съня на детето“ е именно преминаването през така наречената регресия на 4-тия месец. Това е моментът, в който детето променя начина, по-който спи. Когато е малко, бебето започва съня си с леките фази, след което преминава към дълбок сън. По време на регресията започва обратния процес- детето вече заспивайки отива първо в дълбоките фази на съня, след което преминава към по-леките и повърхностни такива. И всичко това се случва естествено, без нашата намеса. То просто е факт! В тези ситуации детето може да започне да се събужда веднага след приключване на дълбокия сън и да не може само да свърже фазите и циклите на съня. Това автоматично води до кратки дремки, накъсан нощен сън и повече умора и нужда от помощ. Но и това е етап като всеки друг, който очакваме да отмине ако подходим правилно. Тази регресия обикновено се случва между 2-ри и 4-ти месец след раждането, но въпреки това е прието да се нарича с термина "регресия на 4-ти месец". Във всички останали случаи можем да кажем, че детето има някакви проблеми със съня, поради една или друга причина и е твърде вероятно при правилна намеса те са отминат сравнително бързо. Дали ще стигнете до регреси зависи както от вашите действия, така и от темперамента на детето.

Какво да правите в моменти на нарушен сън?


Ако забележите, че детето ви започва да спи по-неспокойно или има други проблеми със съня, първо анализирайте цялата ситуация:

o Има ли наистина колики? o Започват ли да му никнат зъби и какви са признаците за това? o Преминава ли в момента през скок в растежа? o Забелязва ли се появата на нови умения? o Разболява ли се детето? o Само преди сън ли плаче или като цяло е в лошо настроение? o Може ли само да слива циклите на съня или има нужда от помощ всеки път, за да го направи?


Обърнете внимание на това от колко време наблюдавате промяна в поведението и навиците за сън. Ако става въпрос за седмица, две и този период съвпада с някое от горе-изброените неща, тогава вероятно няма за какво да се притеснявате точно в този момент. Ако пък ситуацията само се усложнява или виждате, че сте формирали силни нежелани навици, тогава трябва да започнете стъпки към промяната.


Трябва да знаете, че по време на трудни за детето периоди е напълно нормално то да има по-неспокоен сън и да има нужда от повече помощ за заспиване или отпускане. Няма нищо лошо в това да помагате на болното си дете, за да заспи например. Няма да го гледате как страда и няма да работите върху самостоятелното му заспиване точно в този етап. Помагайте толкова, колкото и на вас и на детето до вас ви е приятно. Не го взимайте във вашето легло ако вие самите не искате това, но пък можете спокойно да го гушкате до пълното му заспиване например.


Какво да правите след трудния период?


Когато ситуацията около пробиването на зъба, настинката, скока в растежа и т.н. започне да се подобрява, тогава е време и вие да започнете да променяте нещо (отново само ако искате това или имате нужда от промяна). Ще разберете, че този момент е дошъл като се вгледате внимателно в поведението на детето през деня. Едно болно дете няма да е толкова щастливо и жизнено, няма да иска да играе самостоятелно. Едно дете, преминаващо през скок в растежа ще е постоянно залепено за вас и ще плаче от най-малкото. Едно бебе с колики ще е неспокойно по време на тяхната поява, но не през цялото време. Ако виждате, че детето показва безпокойство и ви търси все повече, но само и единствено при приспиване или по време на сън, тогава вече най-вероятно става дума за формиране на асоциации или неоптимален режим. И когато това започне да пречи на съня на детето и на цялото семейство, тогава те трябва да се променят, за да може семейството да спи по-добре.


Променяйте всеки ден по нещо малко- или веднъж на два, три дена. Ако детето заспива гушнато в ръцете ви, не очаквайте, че веднага ще можете да го сложите пак в леглото му. Трябва да направите преход между двата процеса с малки стъпки и много подготовка според възрастта и уменията му.


Вглеждайте се внимателно в детето си, защото точно то ще ви показва кога каква промяна може да понесе без това да води до силен протест и съпротива.

Ако се затруднявате с организирането на качествен сън за своето дете и желаете промяна, тогава не се колебайте да се свържете с мен.