Търсене
  • Магдалена Дойчинова

Стриктен режим по часове или ритъм на сън?

Ако се чудите дали детето ви трябва да спи в определени часове на деня или всеки ден може да ви е различен, тук ще намерите отговора на този въпрос.


Биологичният часовник започва да се формира към 10-ти месец след раждането, но едва между година и половина и 2г. вече прилича на този на възрастните. Малките бебета имат нужда от ритъм на сън, а големите деца- от режим.

Кога говорим за ритъм и кога за режим?


През първите няколко месеца от живота си, децата търпят много бурни промени. Мозъкът на човека е най-малко развит в момента на раждането, в сравнение с този на други живи създания. Следователно през първата година бебето е изключително неподготвено за външния свят. То не може да ходи, не може да говори, то е изцяло зависимо от грижите на възрастния и то за дълъг период от време след това. Нервната му система е все още незряла и през следващите няколко години се развива с бързи темпове. Затова говорим и за важността на ранното детско развитие.

Една от незрялостите на тази млада нервна система е именно биологичният часовник. Това е "механизъм" в човешкия организъм, позициониран в мозъка. Този механизъм е свързан с всички физиологични процеси, протичащи в нашето тяло. Той е и пряко зависим от дневната светлина и поради тази причина успява да синхронизира външния и вътрешния ни свят. Няма да изпадам в подробности за това коя част от мозъка е отговорна за неговите функции или какви точно са те. С две думи можем да кажем, че благодарение на него и на смените на деня и нощта, нашият организъм се синхронизира с времето и успяваме да спим дълго през нощта, а през деня да сме будни и активни.

Първите месеци


Новородените и малките бебета нямат изграден биологичен часовник. "Режимът" на тези деца може да е всеки ден различен от предходния. "Вчера детето ми заспа в 14ч., а днес не иска да спи. Защо става така?"- това е често задаван въпрос в моята практика и често объркване сред младите родители на малки деца. Ние сме големи, зрели хора и имаме добре функциониращ биологичен часовник, както и представа за времето. Малките деца нямат нито едното, нито другото. Това, по което се ориентираме за времето за сън при тях са признаците на умора и времето, което са прекарали в будно състояние. А отправната ни точка е времето, в което са се събудили сутрин.


Често се случва родителите да са уморени в ранните часове на деня, тъй като те не лягат рано с децата си и не успяват винаги да си набавят необходимото количество сън и взимат детето при себе си с надеждата то да си доспи- по-скоро те! Но това обърква ритъма на детето- то не е будувало достатъчно или пък не е било достатъчно активно в будното си време и от там обикновено следва кратка дрямка, а след нея натрупване на умора... И така започва един порочен кръг- бебето будува малко и след това спи малко, после не може да будува много заради кратката си дрямка и се преуморява, след което следва отново кратка дрямка и още повече умора. Ето защо е важно да знаем какъв е ритъмът на сън на детето.


От друга страна, обаче, в момента има излишък от информация за това колко трябва да спи едно дете, колко да будува, как да будува и т.н. А това от своя страна обърква родителите и ги кара да се взират в часовника по цял ден и да следят за тези "норми", за да не изпуснат нещо важно. И така сънят на детето се превръща в обсесия за родителите, което често също става причина за проблеми.


10 месеца по-късно


Това, което е важно да знаем е, че биологичният часовник и циркадният ритъм (24-часовият ритъм на активност и сън, по който се води нашето тяло) започват да се развиват едва 10 месеца след раждането. Следователно за малкото бебе няма значение дали ще легне в 13ч. на обяд или пък в 15ч. При малките бебета е важно да следим кога започват да показват ранни признаци на умора като прозявки и по-малка активност и съответно да ги слагаме за сън при първите такива. Ако детето е имало кратка дрямка, то тогава е нормално да е по-изморено и скоро след това да иска отново да спи. Факторите, определящи часовете за сън при малките бебета са именно интервалите на будност между дремките, количеството на предходния сън, както и неговото качество. Едва след 10 месечна възраст могат да започнат да се срещат проблеми като трудно приспиване поради разминаване в обичайния режим на сън на детето. Но дори тогава, тези трудности не са толкова големи, колкото биха били при едно 2- или дори 3-годишно дете, което е сменило часовата зона например.


Ето защо на нас възрастните ни е много по-трудно да се адаптираме при смяната на часа или при пътуване в друга часова зона, отколкото е за малките бебета и деца.

Малките бебета имат ритъм на сън (периодични смени на периоди на почивка с такива на активност, независещи от времето и часа), а по-големите бебета и деца би следвало да имат сравнително предвидим режим. Ако се чудите дали вашето дете има качествен сън и дали имате нужда от промяна, можете да погледнете и таблицата, която създадох с тази цел. В нея ще откриете ориентировъчна информация относно броя на дремките, количеството на будното време и съня, необходими според възрастта на детето до 2-годишна възраст. А след това следва период на затишие по отношение на честите и внезапни промени в съня на детето. Тогава вече говорим за стабилен режим с малки разминавания в часовете.