top of page
Търсене
  • Снимка на автораМагдалена Дойчинова

Как да говорим с децата по темите "табу"?

Работата на детето е да задава въпроси, а тази на родителя - да отговаря на тях. В статията ще прочетете защо е важно да споделяте истината с децата и как да го правите така, че те да говорят с вас по важните теми. Тялото на момчетата и момичетата, раждането на бебето, сексуалността и смъртта са най-често пренебрегваните теми - теми табу за много възрастни. Ако сте готови да излезете от порочния кръг на травмите, срама и страха, продължавайте да четете.



Родителите днес са изправени пред много предизвикателства. Времената, в които ние сме били деца са били много по-различни от тези, в които отглеждаме нашите собствени. В статията ми за границите разказвам подробно за стиловете родителство и как те възпитават.  

А тази статия до голяма степен се припокрива с авторитарния родител. Ще откриете много общи неща между него и начина на разбиране на света преди – този на нашите родители. Ако днес дете попита „Бабо, ти ще умреш ли?“ обикновено същата тази баба ще остане с отворена уста или в най-лошия случай ще каже „Пази Боже, не говори така.“ (заповед и липса на възможност за изразяване на себе си, както и пълна липса на разбиране на другия) и ще затвори темата. Преди години често не се е говорило по тези и не само тези въпроси. Те са били тема табу. Те са били нещо, от което възрастните са смятали, че предпазват децата като не го споделят открито. Това е било тяхното време. Но не е нашето днес.


До какво е довело това?


Сигурно някои от вас си мислят „И какво от това? Все някога сме разбрали истината“. И да, така е. Рано или късно стигаме до верните отговори. Въпросът е не дали, а кога и от кого. Щом детето задава въпрос, значи търси отговор. Щом задава въпроса на родителите си, значи им има доверие. Трябва ли детето да научава важните истини от чужди хора? Или по трудния начин? Не мисля.


Скриването на факти, независимо дали са болезнени или не за детето, води до неговото затваряне вътре в себе си. Не намери ли отговорите отвън, ще започне да ги търси само, но това поражда определени негативни преживявания.


Ако не говорим открито с детето за собственото му тяло например, възпитаваме срам от него. Това дете по-късно ще се превърне в човек, който може да тръгне по пътя на хранителни разстройства, депресия, тревожност или непълноценни физически контакти с другите. Може и да не се случи, но със сигурност ще му е много по-трудно да помогне на собственото си дете да се чувства спокойно и уверено в тялото си.

А до какво ще доведе това у детето на този човек? Можем само да гадаем. Травмата и неотработените въпроси се предават по този начин и затвърждават един порочен цикъл, освен ако някой съзнателно не пожелае да излезе от него.


Ако не говорим открито за смъртта, възпитаваме страхове, които ще спират детето от това да живее пълноценно. Живот ли е ако те е страх да приемеш естествения край на своя път? Това дете по-късно ще се превърне в човек, който може да се вкопчва в родителите си, а след това и в партньора си до степен на задушаване. Това дете може да не се чувства щастливо, може да развие зависимост дори. Защото то има нужда да принадлежи на някого или нещо, за да не допусне мисълта за края, да не остане само. Това дете след време е по-вероятно да отглежда своя рожба, в която да се вкопчи и да не й даде възможност да скъса пъпната връв с родителя. И така отново обрича още едно поколение на същата тази травма, освен ако съзнателно не я отработи и не се откъсне от порочния кръг.


Ако не говорим открито за раждането... Тук ще ви дам един по-разбираем пример, при който негативният ефект идва бързо и е лесно забележим. Представете си, че лъжете детето с това, че щъркелът носи бебето. То споделя това в детската градина и всички деца започват да му се подиграват. Те знаят истината или поне са сигурни в това, че щъркелът отива на юг, но не и за да носи бебета и веднага ще започнат да се присмиват на вашето дете при всяка следваща възможност. Не защото са лоши деца, а защото са първични и искрени.


Децата имат нужда да знаят истината. Но не тогава, когато ние решим да им я споделяме, а тогава, когато те я потърсят. Ако детето ви се интересува от дадена тема, обсъжда я често и задава въпроси, тогава е моментът да говорите. Можете да купите книжки по темата (на пазара има невероятен избор от такива и днес можем да открием буквално всичко) и да отговорите кратко, точно и ясно на всичките им въпроси. Ако обаче детето ви не е стигнало до прозрението, че то самото ще умре някой ден и не ви задава този въпрос, не му го казвайте. То още не е готово да чуе точно тази информация. Това е така нареченото „златно правило“ – отговаряме толкова, колкото ни питат. Не повече, но в никакъв случай и не по-малко.

 

 

Как да говорим с детето за тялото му?


Защо се налага да пиша това изобщо? Защо ни е толкова трудно да кажем „пенис“ или „вулва“ пред малкото дете? Защото свързваме тези думи със сексуален контекст. Но дете на 4 или 5 години все още няма представа какво е половият акт между двама души. Може и да е чувало думата „секс“, но със сигурност не я разбира. Ето защо за детето тези думи не са „мръсни“ или „грозни“ и не трябва да бъдат приемани за такива. Това са думи, описващи нашата анатомия така, както думите „ръка“, „крак“, „глава“. Ако детето усети притеснението на възрастните, започва да се поражда срам у него. А срамът е този, който може да доведе до онези други по-сериозни травми, за които вече споменах.


Не използвайте разкрасяващи думички от сорта на „пилето“ или „цветето“... Отново ще наблегна на факта, че това поставя детето ви в сериозен риск от подигравки и отлъчване от групичките му с приятели. Момчетата имат пенис и е важно да го знаят, а момичетата имат вулва. И това не означава, че трябва да разказвате подробно за ерекцията или пък менструалния цикъл. Трябва да кажете само толкова, колкото детето да е спокойно и запознато със собственото си тяло, а когато лекарят му го преглежда, то да знае какво се иска от него. Защото никой лекар няма да поиска да му види „пипито“ и други несъществуващи части от тялото му.


Още около 3-годишна възраст се появява срам от околните, но той отново няма нищо общо със сексуалния контекст. Детето може да започне да задава въпроси за собственото си тяло, както и за това на противоположния пол. Поради тази причина е добре детето да се къпе от родителя от същия пол, защото започва да се идентифицира с него и е най-добре от него да чуе отговорите, които търси. Бъдете готови за въпроси още тогава и се въоражете с точните отговори, забравете за вашите стереотипи. Детето ви все още ги няма. Дава ви се шанс да се откъснете от стари травми. Възползвайте се.

 

Как да говорим с детето за раждането?


Вече споделих защо е важно да не лъжем детето с идеята за щъркела. А как обаче да говорите за процеса на раждане? Отново с искрени отговори на въпросите на децата.

Ако детето ви пита от къде идват бебетата, можете спокойно да кажете, че те растат в корема на майката (Макар че дори това не е много точно и би следвало да знаят, че всъщност растат в матката, но едно малко дете със сигурност няма да може да си представи как изглежда тази част и това ще породи още повече объркване у него. Тоест това зависи от възрастта на детето.) и се раждат, когато пораснат достатъчно. Точка. Няма да разказвате нищо за оплождането, защото не са ви попитали, значи не са готови да чуят това. Ако обаче ви попитат, отново трябва да кажете истината. Можете да обясните, че бебето започва да расте тогава, когато едно семенце от таткото и една малка частичка от майката се съберат. След това постепенно започват да се появяват главата, ръчичките, краката и всички останали части на бебето, а накрая то се ражда. Отново слагаме точка, защото отговаряте само на текущия въпрос.


Ако развитието на детето не е достигнало етап, в който да може да асимилира повече информация от това и тя да породи още въпроси, то просто няма да ви ги зададе. Ако обаче ви попита как семенцето на таткото се събира с частта на майката, тогава вече сте длъжни да отговорите, но това със сигурност ще е информация, която детето ви може и трябва да научи (след като са се породили именно тези питанки). Тогава можете да кажете, че тялото на мъжа влиза в това на жената и така той оставя своето семенце. Много е важно да пазите фокуса на подобни разговори около любовта между двамата човека. Всичко останало са просто факти, които така или иначе децата ще научат (вие само им помагате да имат правилната информация, да не се страмуват и да я получават от вас). За тях е важно да научат, че този процес се случва тогава, когато двама човека се обичат много и решат да имат дете. Така вашето дете ще чува и усеща, че е жалано и някой ден ще се стреми да получи същата тази любов от някого. Имайте предвид също така това, че децата бързо забравят тези разговори. Те питат и задоволяват любопитството си, след което въпросите престават. Приемете ги като тест за вас самите - дали ще успеете да отговорите без страх и срам. След година, две или повече, може да се наложи да повторите разговора и да отговорите наново на всички текущи въпроси.


А как да обясните раждането? Мисля, че вече разбрахте идеята. Бебето излиза от майката тогава, когато е достатъчно голямо и тя може да го гушне. А как излиза? Започва да слиза надолу и с помощ от лекарите излиза от влагалището на жената (или пък вулва/матка - според това, което детето ви вече знае). Добре е да отбележите и това, че понякога лекарите помагат на майката като вадят бебето от корема. Не знам дали ще ви е трудно да опишете подобно нещо пред детето си, но това е самата истина, която те търсят и до която ще стигнат. По-добре е да я научат от вас, за да не ви смятат за хора, които лъжат и, с които не могат да говорят за важните неща. Връзката родител - дете би следвало да е точно това – доверена връзка, чрез която да се развиваш, обогатяваш и да бъдеш себе си. С никой друг детето ви няма да има тази сигурност, така че не го лишавайте от нея.

 

А за сексуалността?

 

Стигнахме и до най-трудната тема „табу“ за родителите. Тук няма да ви кажа нещо по-различно от досега. Важно е да спазвате златното правило и да говорите с детето уверено и спокойно, за да не чувства то срам, притеснение или дори вина.


Около пубертета е времето, в което се пораждат интереса и въпросите за сексуалността. Причината е в това, че нервната система на детето достига до тази зрялост, за което пък помагат и хормоналните промени. Единственото важно тук е да обсъждате без никакви задръжки и притеснения реалните рискове и важните правила за безопасността на децата ви. Вместо да наблягате на факта, че детето е малко, за да има полови контакти, можете да му покажете, че му имате доверие и е важно да знае как да се пази тогава, когато дойде моментът за това.


Ако вие говорите свободно и с искрената идея да помогнете, а не да вменявате страх с мисълта да не предприемат рисково поведение, то и те ще се връщат при вас, когато имат нужда от това. Дори след като станат тинейджъри и се вълнуват повече от разговорите с връстниците си, децата ще знаят, че имат едно защитено пространство, изградено на взаимно доверие с вас, в което да търсят отговори и да споделят щастието и разочарованията си. Важно е да поставите тази основа.


Ако ви е трудно да говорите за някои неща, използвайте книжките. Те могат да говорят вместо вас, а вие да сте само подкрепа. Но не оставяйте детето само да се образова по тези теми като му купите книжка и очаквате да я прочете и разбере без вие да сте до него и насреща за разговори. Говорете за половия живот между хората така, както ще му кажете как ще се променя тялото му. Независимо дали ви е приятно или не, детето ви ще мине по този път. И отново, не забравяйте фокусът да е върху любовта, защото това е начинът, по който да пазят себе си и тялото си. Отбележете факта, че сексът е и удоволствие, но тогава, когато е с човек, с когото се чувстваш добре. В противен случай може да е злоупотреба и никой няма право да посяга на тялото им така, както нямат право и да ги удрят. Говорете по този начин, с примери, които могат да разберат.



Как да говорим с детето за смъртта?


Ето я и моята любима тема. Тази, която е била най-голямото табу на моето детство. Ето защо за мен тя е трудна за обсъждане като родител и моята задача е да променя този порочен кръг.


Смъртта е естествен процес, също като раждането. Но когато става въпрос за смърт на близък за нас човек, то това носи много скръб и болка. Проблемът на темите табу е, че те се опитват да предпазят децата от всички негативни преживявания. А това е невъзможно. Не можем да отгледаме дете, което да не е тъжно, когато остане без приятел. Не можем да отгледаме дете, което да не е ядосано, когато го ударят. Не можем да отгледаме дете, което не е обидено, когато му се подиграват. По същия начин детето има право да изпита и преживее болката от загубата на близък ако и когато това се случи.


Какво става ако отнемем на детето това право?


Много често, родителите решават, че ще спестят на детето факта, че някоя баба или дядо е починал, за да не страда то. Но тези родители не могат да спрат своето страдание. Те са видимо тъжни, крият се, но е ясно, че нещо се случва. Детето го усеща. Един ден, може да е след 5 години, детето разбира, че баба му например е починала. Не я е виждало често и не е било близко с нея, но разбира, че е съществувала и след това е умряла. Тогава детето може да изпита тъга, болка, скръб дори. Не защото страда от липсата на този човек, а защото си дава сметка, че хората умират и това е нещо реално. Но родителите вече ще са преживели тъгата си. Не казвам, че ще са щастливи, но те вече ще са преминали през етапите на скърбене. А детето ще минава през тях тепърва. И то само. Ето това се случва, когато крием подобна информация.


Важно е детето да преживява това, което така или иначе ще го сполети, на момента, за да има подкрепата и разбирането на околните, които минават през същите или сходни чувства и емоции в този момент. Ако пък не е било близко с този човек, можете само да му кажете какво е станало и защо ВИЕ сте тъжни. Така то ще има отговора на въпроса „какво се случва вкъщи и защо всички са толкова тихи и....“, който в противен случай ще си задава. Може да обясните, че човекът е починал, няма да го виждате вече и сте тъжни, че няма да можете вече да прекарвате време с него. Хубаво е обаче след това да отбележите и факта, че ще си го спомняте и, че ще гледате снимките с него, за да знае детето как се справяте с тези моменти. Това не ви прави щастливи, но показва как продължавате да живеете след такова събитие.


А сега ще разбия още един мит на парченца.

Не казвайте на децата си, че човекът, който е починал се превръща в звездичка и ще ги пази от високо. Това създава нереалистични и отново грешни очаквания у детето. Ще дойде ден, в който то ще разчита много на тази звездичка, но тя няма да е до него така, както то би искало да му бъде помогнато. И тогава отново ще дойде тъгата и разочарованието, но в още по-голяма степен.


Ако детето ви пита дали вие ще умрете някой ден, отново трябва да признаете истината. За да не му създавате силен страх от самота и от смъртта, можете да обясните, че това най-вероятно ще се случи тогава, когато сте много, много стари и то самото ще има още много хора в живота си, които ще обича. Ако пък детето е загубило близък човек след инцидент, то тогава отново е важно да знае, че такива неща се случват и поради тази причина никой не знае кога ще умре. В този случай не е адекватно да говорите за това, че хората умират, когато са много стари. То вече има друг пример пред себе си.

И не сравнявайте смъртта със заспиване, защото това често поражда страхове от самия сън. Детето може да започне да заспива трудно, бавно и с големи страхове, че няма да се събуди след това.


А какво да кажете на детето за „живота“ след смъртта, много зависи от вашите собствени разбирания. Аз лично не смятам нито една теория за достатъчно добра сама по себе си, за да бъде обсъдена с детето, затова можете да споделите няколко такива и детето ви само да реши в какво да вярва. Може да му кажете, че някои хора вярват, че след това има рай, в който няма тъга, няма болка и човекът живее щастлив и спокоен, а след това да отбележите, че други вярват в прераждането и в това, че душата на този човек започва да живее друг живот... Избройте няколко вярвания и попитайте самото дете то какво мисли. Тук не е нужно да давате еднозначен отговор, защото такъв няма. Или поне ние не го знаем.


Ето пример за разговор с дете по темата за смъртта:


  • Мамо, ти ще умреш ли?

  • Да, някой ден ще умра.

  • Не искам да умираш.

  • Но никой човек не живее вечно.

  • А кога ще умреш?

  • Никой не знае това. Обикновено хората умират, когато са много, много стари баби и дядовци.

  • А аз ще умра ли?

  • Да, някой ден, когато и ти си много, много стар дядо.

  • Не искам да умирам.

  • Знам. Животът е много хубав. Сега ти е хубаво, че сме заедно, говорим си и играем нали?!

  • Да.


И постепенно фокусът отива към забавленията, но всички въпроси и притеснения на детето са зачетени и то е получило отговорите, които е търсило. В този разговор детето не пита за баща си например и дали той също ще умре и затова е излишно да бъде казвано. Казана е истината, но само тази, която е потърсена.


Надявам се да има все по-малко родители, които да скриват съзнателно или не важната информация от децата си. Защото това е важно за самите деца. Те няма винаги да са малки и невинни, но усещанията, които се пораждат у тях могат да ги съпътстват през целия им живот. Нека това да са доверие, любов и сигурност, вместо срам, страх и разочарование.


Ако все още имате въпроси и не знаете как ефективно да общувате с вашето дете по дадена тема, можете да се свържете с мен за индивидуална консултация, на която да обсъдим всичко това, според етапа на развитие на детето ви и вашите притеснения и възможности.

Последвайте ме и в социалните мрежи за още полезна информация.

Comments


bottom of page