top of page
Търсене
  • Снимка на автораМагдалена Дойчинова

Когато голямото дете отказва да заспива само

Ако детето ви е заспивало самостоятелно до сега (независимо дали сте положили усилия за това или винаги е било по този начин), но изведнъж отказва да остане само в стаята, вероятно причината за това е емоционална. Около и след 3-годишна възраст детето има много богато въображение, което често води до поява на страхове. Обикновено те са причината за отказ от самостоятелното заспиване, с което досега всички са били свикнали. В статията ще откриете техники, с които да преминете през този период и да запазите доверителна и пълноценна връзка с детето си.


Много често към мен се обръщат родители на деца, които дълго време са заспивали напълно самостоятелно и изведнъж това се променя. Обикновено детето е на възраст около и над 3 години и категорично отказва да заспи само по обичайния за него до тогава начин. Родителите са изправени пред дилема. От една страна те не искат тепърва да създават асоциации за заспиване на детето и да го превръщат в по-малко самостоятелно, вместо да доразвиват това му качество. От друга страна те интуитивно усещат, че детето има нужда от нещо повече и трябва да откликнат на тази нужда. Често същите тези родители се обръщат към консултанти по детски сън и в крайна сметка става ясно, че поведенческата работа върху съня не дава никакъв резултат. Дори след кратък период на удържане на границите, детето все още се бонтува срещу това да остане само в стаята. И тук настъпва инстинският проблем.

Детето започва да губи доверието си към родителите. Те са били хората, които са го подкрепяли в най-различни трудни моменти, а в точно този не получава нужното разбиране и утеха. Връзката родител-дете е поставена на изпитание. Обикновено детето става по-чувствително и по-привързано. Това е така, защото иска да си върне вярата, че „мама и тати ще са до мен, когато имам нужда от тях“. Затова то самото ги изпреварва в ежедневието си и се старае да не ги изпусне, за да не се повтори отново същата ситуация- „страх ме е, но съм сам и няма никой до мен“.


Как се пораждат асоциациите за заспиване и сън?


Когато детето е по-малко, то много бързо може да създаде асоциация за заспиване. Мама гали детето, на него му харесва и то започва да търси това от нея всеки следващ път. Или пък таткото люшка бебето, защото така е успял да го приспи наскоро. На бебето му харесва; таткото повтаря това, за да е сигурен, че ще се справи в новата си роля и асоциацията отново е налице. Детето очаква да бъде люшкано всеки път, когато бащата го приспива.


При по-големите деца процесът по формиране на асоциации не е толкова елементарен. Обикновено отнема повече време, за да се формира такава и причината е в по-дългия предишен опит на детето и най-вече в уменията му за комуникация с околните. То може по-лесно да изрази нуждите си, да бъде разбрано и да бъде постигнат удобен за всички вариант. В идеалния случай детето споделя, че се страхува от тъмното например, родителите предлагат да оставят лампата включена, то приема това и отново заспива самостоятелно, но след като е откликнато на нуждите му и е било изслушано, разбрано и подкрепено.


От къде тогава идва проблемът при големите?


Трудностите идват тогава, когато детето не изразява ясно притесненията си. Често децата премълчават подобна информация, защото се страхуват от реакцията на възрастните, изпитват вина, срам или пък вече имат опит с подобни ситуации и не са срещали разбиране. Възможно е и причината да се крие в темперамента на детето. Ако то винаги до сега е било спокойно, по-скоро тихо, заигравало се е само и е приемало всичко ново с охота и лекота, то зараждащите се страхове са изцяло нова територия за него. То буквално не е сигурно какво усеща и какво значат тези прежиявания. А от там и трудност с това да ги изрази. Детето не знае, че това може да е важна за другите информация и, че те могат да помогнат. Ето от къде идват споменатите по-горе проблемни ситуации.


Въображението на детето след 3 години е много богато и често провокира появата на много и най-различни страхове. Ако тези страхове не бъдат споделени, родителите ще бъдат по-малко склонни да откликнат на тях, защото няма да имат обяснение за различното поведение на детето и за отказа от самостоятелното заспиване, с което вече са свикнали. А като възрастни, те ще търсят по-скоро рационална причина за всичко това, отколкото емоционална. Често в тези ситуации чувам реплики от сорта на „опитва се да ни манипулира“, „започна да се глези“, „търси си оправдания, за да не спи“. Това е логичното обяснение на възрастните тогава, когато не разбират проблема в дълбочина. А на практика той звучи така: „у детето се е породил нов страх и не знае как да се справи с него“, „детето има нужда от малко кураж, за да продължи да бъде самостоятелно и да има очаквано за възрастта си поведение“.


Как да се справите?

Както казах, обикновено причината е емоционална, а не рационална. Тоест първата задача на възратните е добре да бъде да слязат на това първично ниво и да го разберат. Да погледнат света в този момент през погледа на детето. След това да се върнат крачка назад и да започнат да танцуват танго- две напред, една назад, повеждайки детето към усвояването на нови и важни житейски умения- справянето с тревогите.


Често, когато попитам родителите на тези деца какво са изтъкнали те като причина за нежеланието си да заспят сами, родителите казват „не знам“, „нищо не ми е споделял/а“. А когато попитам дали те самите са задали възпрос, с който да разберат за тази причина, обикновено отговорът е „не“.


Ето и първата стъпка, за да се справите с тази ситуация:


1. Попитайте детето какво го притеснява.


Няма как да помогнете ако не знаете истинската причина зад различното поведение на детето. Може да не получите искрен отговор от самото начало. Детето може да отрече всякакви притеснения и страхове. Това е неговата защитна реакция. Реакция, с която не показва слабост от страх да не бъде обвинено или пък неразбрано, може би дори наказано. Не казвам, че не постъпвате правилно и затова детето се страхува. Децата имат много богато въображение и въпреки че може да сте подхождали с разбиране и любов, те все пак изпитват съмнения и безпокойство за това какво би последвало ако споделят истинските си опасения. Дори детето да не бъде искрено или пък да не разкрие нищо за вътрешните си прежиявания, то поне ще остане с усещането, че се интересувате от него и, че неговата личност е важна за вас. Това е първата стъпка- подкрепата.


Ето как би изглеждала мислълта на децата в две различни ситуации, ако можеха да я вербализират като възрастни:


  • Страхувам се и не искам да заспивам сам. Искам мама да остане до мен. Но мама настоява да заспя сам, защото съм голям. Тя не ме разбира и не може да ми помогне. Значи големите хора не трябва да се страхуват. Това е лошо. Сигурно и аз съм лош, щом изпитвам това.

  • Страхувам се и не искам да заспивам сам. Искам мама да остане до мен. Мама ме пита какво ми е и аз не съм сигурен как да отговоря. Дали няма да ми се скара?! Мама казва, че ще остане с мен малко повече днес и после ще отиде да си довърши работата. Тя май разбра, че не се чувствам добре. Значи мога да й споделя това и тя няма да ми се кара. Сигурно е нормално да се чувствам така, щом разбра от какво имам нужда.


2. Предложете малко повече помощ.


Тук трудността е за възрастните. Вие сте тези, които трябва да се справите с вашите собствени мисли и притеснения, да направите крачка назад и да бъдете повече до детето или с детето, преди отново да помислите за това как да възстановите уменията му за самостоятелност. В този момент детето има нужда от разбиращ и подкрепящ възрастен, а не от логично и рационално обяснение защо това не може да се случи. Затова предложете малко повече помощ, но само толкова, с колкото вие самите бихте се чувствали добре.


Например ако не искате да прекарвате много време в леглото на детето и смятате, че така ще нарушите усещането му за собствено пространство и ще си създадете повече дискомфорт след време, то тогава не правете това. Можете обаче да предложите на детето да останете малко повече време до него в стаята и да го предупредите, че после ще трябва да.... (измисляте си оправдание за липсата ви накрая). Така то получава подкрепата, от която има нужда още от самото начало, но накрая знае, че спи само така, както е спало дълго време досега. И всички са доволни.


Този похват обаче е ефективен само тогава, когато се използва от самото начало. Ако вместо това се вложили време и усилия в убеждаване на детето, че не можете да стоите с него в стаята и, че то трябва да спи само, то вече детето може да ви няма доверие и да е станало дори още по-изискващо вашето внимание и присъствие, за да не го загуби. В тези ситуации препоръчвам първо да си върнете доверието на детето като откликвате на потребностите му напълно и чак след това да подходите по този начин.


3. Работете за справянето със страховете на детето.


Това може да се случи само след като сте получили ясен отговор или вие знаете какво тревожи детето ви в тези ситуации. Ако то сподели притеснения, че в гардероба има чудовища или пък, че може да дойде някое животно, тогава е много важно да го подкрепите, но и да му помогнете да се научи как да се справя с тези страхове. Говорете за тях смело и не ги избягвайте. Питайте детето си дали има идея какво ще му помогне да се справи и да се чувства по-добре. Обикновено децата сами измислят много оригинални решения. И когато това стане, тези решения са по-ефективни от готовите отговори на родителите, които децата не разбират. А не ги разбират, защото са рационални.


Пробвайте например да убедите детето, че в гардероба няма чудовища като го отворите и му покажете, че е така. Няма да постигнете нищо, нали?! А сега опитайте да чуете решението на детето. То може да е „ще сложа капан, за да не стигне до мен“ или пък „ще направя плашило, за да го стресна“. Това вече ще проработи.


Ако детето няма идеи или не споделя такива, тогава може да предложите вие решение, но мислете като дете. Забравете за рационалното и се опитвайте да се справите с всичко това по детски. Предложете му да потренирате страшни физиономии, с които вие да бъдете по-страшни от чудовищата. Децата обичат тези игри и по-важното е, че ги използват с желание и надежда. Така те се учат да се спрвят със страховете си сами.


Ако пък страхът на детето ви е по-дълбок от това, например има страх от изоставяне след преживяно травматично събитие, тогава е важно да се обърнете към специалист, който да ви насочи и да работи с детето за преодоляването на тези тревоги. Само така то ще може да заспива самостоятелно отново. Ако обаче под повърхността се крият големи притеснения, които остават неразбрани и подтиснати, тяхното отражение (детското поведение) не може да бъде променено в този момент.


Ако детето има много съпротиви и не желае да разкрие какъвто и да било страх или опасение, тогава достатъчна е подкрепата. Препоръчвам отново да говорите по темата, но без конкретиката, с която не разполагате. Тоест кажете нещо от сорта на „Сигурно нещо те притеснява. Може би те е страх или си тъжен. Не знам. Но знаеш ли, и аз понякога не се чувствам добре и имам нужда от прегръдка например. Ти от какво имаш нужда сега?“. Така отново оказвате подкрепа и стигате до решенията, без да сте настоявали да получите конкретен отговор. Така детето отново усеща сигурност и разбира, че се интересувате истински от него. Това е силата, която ще му помогне да се справи с негативните преживявания и ще му даде куража да заспива само. Ако не сега, то поне в близкото бъдеще.


Ако имате още или други притеснения относно вашето дете и причините за поведението му, можете да се свържете с мен и да получите индивидуални насоки за вашия случай. Не се колебайте да търсите и предлагате най-доброто за вашето дете и неговото развитие, защото то е дете само веднъж. И всеки ден е важен.

Comments


bottom of page