Поставянето на граници и основни правила се оказва една от най-трудните задачи пред новите родители. В тази статия ще разберете от къде идват тези трудности и какъв е ефектът за детето в случаите на липса на подходяща рамка, както и обратното - когато тя е твърде строга и ограничаваща. Ще научите и кои са основните принципи, които е добре да спазвате, за да бъдете авторитет в очите на децата.
Защо поставянето на граници е толкова трудно?
Темата за границите се оказва най-предизвикателната за повечето родители. Защо?
Защото днес животът ни предоставя такова изобилие, каквото досега не е имало пред повечето деца, а тяхната задача е да искат, да търсят и да опознават богатството на този свят.
Също така повечето родители имат свой пример зад гърба си и в най-честия случай има поне един възрастен, който е бил строг с тях. Преди години по нашите ширини, и не само, наказанията и заплахите са били единствения познат за възпитание начин. В резултат на това, днес забелязвам една от две тенденции:
1. Родители, които бягат от този опит с всички сили.
2. И родители, които повтарят този модел, защото все още не познават друг начин.
Но дори тези, които бягат от старите модели, често попадат в капана на безизходицата. Чувстват се несигурни в това, което правят и изпитват вина. Те се борят със себе си и влагат всички възможни усилия в това да възпитават без страх и надмощие, но пък често отиват и в една друга крайност- тази на либералното родителство. А то също не е за предпочитане.
Къде тогава е истината?
Тя е по средата. Златната среда.
Често чувам родители да казват „искам да ме чувства като приятел“. Но децата не са наши приятели. Ако са това, защо тогава се опитваме да ги възпитаваме? Ако са това, защо ние не споделяме всичко с тях?
Във всяко семейство има йерархия, което в никакъв случай не означава доминантност и надмощие. Но правилата и основните граници идват от родителите, поставяйки ги на върха на тази йерархия или поне така трябва да бъде.
Често в практиката ми виждам обаче различна картинка. Често децата седят на нещо като трон и разполагат с много повече отговорност от това, което могат да понесат.
Децата имат нужда от сигурност и стабилност, а тях те получават благодарение на поставена от родителите рамка. Тази рамка може да бъде широка, може да бъде и тясна. Тя се променя с възрастта и възможностите на децата. Но винаги я има.
Какво се случва тогава, когато рамката е прекалено широка?
В случаите, в които на детето е делигирана много по-голяма отговорност, то се чувства объркано и неуверено. Няма го коректива, който да го напътства в това да не допуска грешки, от които то самото все още не може да се поучи. Често тези деца демонстрират неприемливо поведение, като например да удрят или хапят родителите си (важно уточнение е, че липсата на подходящи граници не е единствената причина за подобно поведение). Това е така, защото с това си държание те търсят границата. Имат нужда от нея и чакат тя да бъде поставена.
А какво се случва тогава, когато рамката е твърде тясна?
Тогава детето се чувства подтиснато и отново неуверено. То дори не може да експериментира, а му се иска. То се подчинява, но обикновено е от страх, а не поради вътрешна мотивация. Дете, на което не е дадена никаква свобода не вярва в себе си, във възможностите си и често има ниска самооценка.
Ето защо е много важно родителите да дават свобода на децата, да им подсигуряват поле за изява, но и да поддържат определена здравословна рамка.
Когато я има, вие ставате авторитет. А авторитетите са за това, за да бъдат следвани и да искаме да приличаме на тях. Когато рамката е твърде обширна за възможностите и възрастта на детето, това прави родителите либерални- даващи прекалено много свобода. А когато е тясна- авторитарни- лишаващи ги от нужното.
Ето няколко важни принципа по отношение на границите в семейството:
1. Имате право да кажете „не“. Въпросът не е в това дали го правите, а как.
2. Правилата са индивидуални за всяко семейство и това, което не е правилно за едно, може да е приемливо за друго.
3. Добре е родителите да бъдат единни по отношение на най-важните правила в семейството.
4. Все пак родителите са различни хора и единство не означава да са еднакви. Всеки може да има различен подход.
Как да бъдете нужния авторитет?
Определете само няколко основни граници, които ще спазвате и започнете да ги поставяте и отстоявате, но с уважение към децата и тяхната личност. Те не са кукли на конци, които да ръководите.
Допускайте право на избор от страна на детето в целия процес, но като поддържате основната рамка. Важно е то да се чувства чуто и зачетено.
Ето как изглежда това в два различни примера от ежедневието с дете:
Ако за вас е важно детето да събира играчките си и искате да наложите това като правило, започнете да го правите всяка вечер, но под формата на игра (пр. кой ще прибере най-много неща, кой ще е готов преди пясъчния часовник да свърши и др.). Така започвате да изграждате навик, но заедно с това зачитате и нуждата на детето от свързване и забавление.
Ако за вас е важно все още вие да къпете детето, но то иска да го прави само, започнете с това да му давате възможност първо то да се къпе, а след това вие да довършвате процеса, измивайки най-важните части от тялото, за да сте сигурни в добрата им хигиена.
И в двата примера рамката е поставена (играчките трябва да се прибират и родителите къпят малките деца), но правото на избор и нуждите на детето са зачетени. Така възпитавате с любов и уважение, но граници има и вие, от позицията ви на родители, ги определяте. Това ви прави авторитети, които някой ден няма да бъдат приятели на децата си, но със сигурност ще имат много силна и позитивна връзка с тях.
Но това не е всичко. Много е важно вие какъв модел на поведение демонстрирате. Ключова роля в изграждането ви на авторитетна фигура всъщност е зачитането на собствените ви граници. Показвайте на децата, че уважавате и себе си. Все пак освен родители, вие сте и хора.
Следете сайта и социалните ми мрежи (фейсбук и инстаграм) за още много полезна информация по темата съвсем СКОРО. Очаквайте нещо НОВО, нещо много ПОЛЕЗНО, нещо ПРАКТИЧНО и с мисъл за всички тези трудности, с които всички ние се сблъскваме днес...