top of page
Търсене
  • Магдалена Дойчинова

5 насоки за изграждане на позитивна самооценка у детето

Самооценката на човек се гради на база на четири фактора. В някои случаи детето може да има позитивна представа за себе си в едно отношение, но друг аспект от самооценката му да страда и то да изпитва чувство на малоценност. Представям ви пет практични насоки, с които да помогнете на детето да развие добра и реална самооценка за себе си, въздействайки на всички тези фактори.


Често в практиката ми говоря с деца, които имат много умения, справят се добре в най-различни области, но не го вярват. Дори най-малките трудности за тях изглеждат като неспособност. Дори най-големите успехи, те ги преживяват като разочарование. Това са деца с ниска самооценка.


Самооценката е начинът, по който виждаме себе си, но в няколко направления. За да има един човек позитивна и реална самооценка, той трябва да:


1. Има твърдо вярване в способностите и знанията си (когнитивен аспект).

2. Да се чувства добре по начина, по който изглежда (физически аспект).

3. Да разпознава чувствата и нуждите си и да може да ги заявява свободно (емоционален аспект).

4. Да поддържа здравословни отношения с околните, уважавайки себе си и другите (социален аспект).


С други думи, едно дете има добра самооценка тогава, когато си мисли „Аз мога да се справя. Харесвам се. Чувствам се добре. Имам социална подкрепа.“


Децата не могат да се изразят по този начин, но мислите им стават ясни от поведението и реакциите им. Ако например едно дете се учи да пишe и срещне трудност, не знае как да продължи думата, то може да потърси помощ, да експериментира на база на наученото или да се откаже. Децата с ниска самооценка постъпват по този последен начин. Те не вярват, че могат да се справят с трудностите и предпочитат да ги избегнат, отколкото да се сблъскат с неуспех. Някъде там, по пътя, те не са научили как да се справят с тези ситуации и остават с усещането за провал.


Затова споделям с вас практични насоки по отношение на изграждане на позитивна самооценка у децата.


1. Не поставяйте етикети.


Често родителите мислят, че когато повтарят на детето „ти си умен/хубав/добър...“ и т.н. то ще расте с това вярване и ще мисли така за себе си. За съжаление това не е така. Детето чува от семейството си, че е много умно, но в градината бива критикувано за начина, по който пише дадена буква; в училище му правят забележки за задачите, които е решило само; на уроците по плуване го коригират постоянно за движенията на ръцете... С всяка една от тези, както и много други, ситуации, детето усеща, че не се справя и започва да се съмнява в думите на родителите си. Те му повтарят, че то е умно, но то не усеща това. То започва да мисли, че не се справя по най-добрия начин, следователно не е толкова умно, колкото твърдят. Защото това са само думи без реална подплата. И така двата полюса започват да се бият. От една страна детето вярва на родителите си, защото ги обича, от друга страна всеки ден преживява ситуации, които го разубеждава или по-скоро го отдалечават от тези твърдения. Накрая детето остава с усещането, че родителите му го лъжат, защото опитът се натрупва. Ето защо етикетите, дори позитивните такива, не помагат, когато не са подкрепени с конкретни примери.


Как тогава да покажете на детето си, че то наистина е важно, умно, красиво...?


Говорете за конкретните ситуации и действия. Не генерализирайте. Вместо да кажете на детето си „много си умно“, кажете му с какво се е справило добре, кои негови усилия са били оценени и са дали резултат. Можете например да кажете „много е хубаво, че не се отказа, въпреки, че ти беше трудно“, „строхотно е, че помисли и сам се досети как да поправиш грешката“ или пък „знам, че много се постара за тази рисунка и затова ще я закачим някъде“. Така детето вижда и „чува“ успехите си. По същия начин, както в предишния пример, то започва да трупа в съзнанието си тези моменти и колкото повече стават те, толкова по-близо отива то до етикета „умен“/"добър" и др. Но разликата е в това, че детето само изгражда тази представа за себе си и не е нужно тя да му бъде втълпявана. Внушението няма ефект, но отбелязването на всички постижения, колкото и малки да са те, създават усещането за значимост.


Вижте по-долу таблицата, която онагледява този процес на формиране на личността.


2. Не отричайте слабите страни.


Всеки човек има силни и слаби страни. Не можем да предпазим децата от негативите, но можем да им помогнем да ги приемат и да имат реална самооценка и очаквания за себе си. Така те ще се изградят в личности, които познават добре своите граници и лимити; в хора, които могат да кажат „не“, когато нещо наистина не зависи от тях.


Таблицата по-долу (по теорията на А. Адлер) представя нагледно процеса на формиране на позитивна представа за личността и премахването на вече формираните етикети от съзнанието на децата:



Стрелките обозначават посоката, в която е необходимо да се върви при промяна в нагласата на детето. Ако то е чувало негативни епитети, отправени към неговата личност, то изгражда негативна и слаба самооценка. За да бъде тя променена обаче, обкръжението на детето трябва да помогне в това то да премине по дългия път- през поведението, докато самото то не промени представата за себе си и не изгради добра самооценка. Важно е близките на детето да говорят с конкретните примери и ситуации, за да покажат на детето, че то не е лошо, то не е глупаво, то не е неспособно. Има моменти, в които не се справя толкова добре, колкото в други и това е факт. Но когато се говори за сегашния момент и за действията, детето учи, че има контрол. Личността е нещо, което не можем да променим, затова и не бива да я етикетираме. Поведението обаче се променя и ние го контролираме него, а не то нас. Затова е много по-ценно да кажете на детето „сега не се справи по най-добрия начин“, отколкото да кажете „много си невнимателен“. Детето не може да промени това, което е, но може да коригира действията си в следващи подобни ситуации. По същата аналогия позитивните етикети не помагат. Ако родителят каже „ти си добър“, но детето мисли, че не е поради една или друга причина, то отново трябва да извърви дългия път, докато само стигне до „аз всъщност наистина съм добър“. То ще има нужда да чува за всички онези ситуации, в които е постъпило правилно, както и да не се отричат онези, за които е можело да вложи повече старание.


Имайте предвид, че не е нужно да сте използвали конкретен епитет, за да има детето ви ниска самооценка. Понякога просто се натрупват много ситуации, в които то бива критикувано несъзнателно и не с цел умаловажаване на личността и качествата му. Избягвайте въпросите със "защо" ("Защо направи така? Трябваше да..."). Те вменяват вина и отново водят до чувство у детето, че е недостойно.


3. Говорете свободно за чувствата на детето.


Много е важно детето да може да се изразява свободно, защото така гради добра емоционална самооценка. Ако мисли, че е „лошо“ или „неправилно“ да се чувстваш ядосан, тъжен, засрамен и т.н., детето ще расте с вътрешна неувереност и неудовлетвореност. То ще започне да мисли за себе си като за "лошо дете", след като изпитва "лоши чувства". Говорете за всичко, което виждате у детето. Само благодарение на това и вашата подкрепа, то ще знае, че да се чувстваш тъжен не те прави „лош“. Бъдете и модел на подражание. Говорете и вие открито за начина, по който се чувствате в даден момент. След това покажете и кажете на глас какво ще направите, за да се почувствате по-добре и да се погрижите за себе си.


4. Бъдете пример за начина на общуване с околните.


Най-важните послания, на които учим децата, идват от поведението ни, а не от думите ни. Детето развива речта си до около 7-годишна възраст. През първите месеци то се учи на това, че звуците, които издава водят до ответна реакция. После започва да експериментира с тях и да имитира тези на възрастните. Така се появяват първите думи, след което работата на детето е да натрупа речников запас и да изчисти артикулацията. Това е много дълъг процес и в комбинация с все още развиващия се мозък и когнитивни процеси, той превръща думите във второстепенен фактор. Водещо остава поведението. Още от бебе, детето разчита на него, за да разпознава правилно и неправилно, спокойна среда и опасност. Затова през първите години от живота си е много важно детето да вижда, а не да чува, това, което е важно за вас като ценности. Показвайте уважение в общуването с детето. Не е нужно да го учите да казва „благодаря“ и „моля“. Достатъчно е да използвате тези думи, за да станат те част от речника и на детето. По този начин му показвате и, че уважавате неговата личност. Чукайте на стаята му преди да влезете при него. Питайте го дали можете да играете и вие с играчките му. Уважаването на неговите собствени граници ще му помогне да уважава и то вашите, както и да търси подобна социална среда извън вкъщи. Така то гради социалната си самооценка и знае, че заслужава уважение и позитивно отношение.


5. Давайте право на избор, но и задължения според възрастта.


Ако детето расте в среда на „трябва“ то отново остава с усещането за неспособност. То чува, че трябва да е мило, трябва да внимава, трябва да се старае, трябва да... Но не чува, че може. То изгражда вътрешна представа за себе си (етикет) и мисли, че не отговаря на нужните критерии. Много е важно детето да има право на избор още от ранна възраст. В началото това може да е правото да избере една от две блузи. След това може да го оставите да реши на коя площадка да отидете. Малко по-късно ще може само да вземе решението коя играчка от магазина да му купите. А накрая само ще решава с кои домашни да започне, как да подреди деня си така, че да приключи със задълженията и да има свободно време. Така детето се учи на самоконтрол. То ще разбере, че действията имат последствия и ще съобразява това с изборите си.


Ако пък започнете да градите навика за извършване на задължения от ранна възраст, това ще помогне на детето да не бъде винаги пасивен наблюдател, а деен участник в много процеси. То ще знае, че действията му са от значение и че може да допринесе за крайния резултат, който иска. А от там и позитивната самооценка. Започнете с прибирането на играчките, сервирането на масата, зареждането на пералнята. След това преминете към оправянето на леглото, чантата за градина и училище, почистване на стаята и т.н.


Всяка една ситуация учи детето. Въпросът е в това да го научите да се чувства значимо, достойно за обичане и уважение и да вярва в себе си и способностите си. Следвайте тези няколко съвета и ще видите как малкият човек се превръща в уважаваща себе си личност.

А ако имате притеснения или въпроси, можете да се свържете с мен по телефон, имейл или през контактната форма на сайта за индивидуална консултация и насоки.

bottom of page