Търсене
  • Магдалена Дойчинова

Любопитно за прозявката. “Детски прозявки” с нови одежди. Част 1

Какво се крие зад “прозявката”? Психологията на синия и розовия цвят, как ни влияят и дали да ги “внедрим” в заобикалящата ни среда? Чували ли сте за хората, виждащи света с “други очи”, познати като дислексия? Какво е общото между всичко това? Вижте.


Преди точно една година през месец октомври започна моето приключение в дебрите на съня на децата. Образование в чужбина, специализация по австралийска система в областта на ранното детско развитие и почти десет години опит с малките и техните семейства като психолог, ми дадоха изключителна база, но не беше достатъчно.


Защото дори и да “дава” родителят най-доброто на своето дете под формата на грижа, занимания, книжки, активности… всичко това няма да има същото влияние, ако детето не е отпочинало, ако не е “взело” оптималните си часове сън и будуване. Като добавим и безбройните митове, разностранни мнения и непоискани съвети за съня на мъника, които често разколебават всяка майка (можете да следите повече за тях в новата ми рубрика в инстаграм канала ми) объркването в избора какво точно да направим става дори непосилно. Разпознавате ли се? За щастие, както много области в света, вече и в България, има консултанти по детски сън и аз избрах да специализирам за такъв.


Точно една година по-късно “Детски прозявки” “порасна” и е време да “облече нова дреха”, всеки детайл от която има своето “защо”.


ИМЕ: “Детски прозявки”. Любопитно за прозявката

Всички се прозяваме - от бебето до пра-пра-дядо и баба.

Някои казват, че прозявката е в следствие на това, че не дишаме достатъчно дълбоко и тя ни помага да внесем повече кислород в кръвта и съответно в тялото си. Друга теория твърди, че прозяването разтяга белите дробове, в следствие на което се увеличава сърдечната дейност и така започваме да се чувстваме “по-будни”.

За родителите прозявката е като “аларма” - “време е детето да си ляга”.

А знаете ли още, че

  • Няма такова нещо като половин прозявка. Или се прозяваш или не.

  • Заразителни прозявките стават едва след навършване на 4 г, когато е забелязано че има и огромен пик на “заразителни прозявки” при децата. Защо чак на 4 години? Защото прозявката при раждането е безусловен вроден рефлекс, а с времето става условен.

  • Проучвания от Принстън свързват прозявката с охлаждането на мозъка като естествен “термостат”, който доставя хладен въздух, по-силен приток на кислород и му помага да не “прегрее” (от прекалено натоварване, липса на сън и др.)

  • Ролята на прозявката е различна в различните възрасти

  • При възрастните, както добре знаем, прозявката ни помага да имаме повече приток на кислород, подобрява мозъчното кръвообращение и по този начин ни помага да се събудим (без значение дали това е когато не сме се наспали, сме се преуморили или просто ни е скучно).

  • При децата основната ролята на прозявката е друга - да ги предпази от свръхнатоварване. Прозявката може да помогне на детето като активира мозъчната му дейност да възстанови нервната си система от прекомерни натоварвания и бързо да освободи напрежение и умора.

  • Бебето се прозява от края на трети месец в утробата на мама, още по време на бременността, твърди проучване, направено от университета в Мериленд, от 2019 г. Предполага се, че на този ранен етап прозявката стимулира развитието на мозъка на бебето.


От всичко изброено, в ролята си на консултант по детски сън, психолог и майка, бих обобщила, че прозявката олицетворява най-добре нуждата от сън и може да е решение на много проблеми при едно важно условие - ако бъде забелязана навреме. А, за да не се стига до опити за приспиване в неподходящо за това време, натоварващи още повече и родителя и детето, е важно да се знае ориентировъчния режим на детето и неговите нужди.


Ето защо избрах именно името “Детски прозявки”, с което да ме откривате сред морето от информация за консултации по детски сън. Те са прекрасен символ, олицетворяващ комбинацията от моите услуги - заедно да предпазим детето от свръхнатоварване като му помогнем и да дадем най-добър старт за неговото развитие. Следва продължение...